Да бъдеш лицемерно набожен означава да се представяш за много духовно напреднал. Лицемерната набожност е глупава поза на лицемерния човек. В материалния свят, където дори и просякът се гордее със своята стотинка, всеки има склонност да се гордее с всичко, което притежава. По тази причина стремящият се към успех трансцеденталист трябва да бъде много вниметелен и да не се гордее с какъвто и да е духовен напредък или какъвто и да е талант или постигнато благополучие. Ако той не спре своята гордост, гордостта му ще го спре. За да победи гордостта си, трябва винаги да чувства себе си по-нисък от сламката на улицата и да предлага цялата си почит на другите, без да иска никаква почит за себе си. Това е едно от най-възвишените учения на Шри Чайтаня Махапрабху, Върховната Божествена Личност, която се появява под формата на Свой най-милостив предан преди 500 години в Индия.
Санкаршан Дас Адхикари
---------------------------------
